Pop porno

Les enfants et les ours etlesenfantsetlesoursetles..

2011-06-18T01:20:00.001+03:00

Еби му мечката.

2011-05-09T00:50:00.001+03:00

"Captain Cook Fish Restaurants Забелязахте ли новите ни Билборди във Варна и София? Какво ще кажете :)?"
Ще кажа, че рекламното послание ми изглежда като "Големите цени са при нас. Ще се опитаме да ви свалим и дрехите от гърба."

2011-04-07T18:14:00.001+03:00

Suivez le lapin blanc

La Chatte La Saloppe

De røde sko

2011-04-06T00:06:00.003+03:00

Или Червените обувки е една от малко известните приказки на Ханс К. Андерсен. Това е историята на младо и суетно момиче, погълнато от амбицията да присъства на танцова забава, носейки чифт червени обувки. Тя получава обувките и отива на танците вместо да се грижи за в това време болната си майка. За известно време всичко върви добре и тя е щастлива. В края на вечерта момичето е изтощено и иска да се прибере вкъщи, но червените обувки не са уморени. Всъщност, червените обувки не са уморени никога. Танцувайки, те я отнасят през улици, през планини и долини, през полета и гори, през нощта и деня. Времето, любовта, жиовтът минават покрай нея, но червените обувки продължават.
Приказката загатва темата за фалшивите стойности, внушени чрез танца като израз на суетата и самовлюбеността. Мотивът за изкушението, на което отдадем ли се веднъж, продаваме душата си.

Към тази приказката ме препрати филмът за балет Червените обувки (1948) - филм определено не за всеки, филм за тези, които по някакъв начин чувстват танцовото изкуство близо до себе си, защото те навежда на различни мисли, свързани с тази тематика и поради тази причина - много по-стойностен от Black Swan.
С много усилия младата балерина Вики Пейдж се присъединява към известна балетна трупа и получава главната роля в балета Червените обувки по едноименната приказка. С това започва едноврменно възходът й като прима балерина и нещастието й. Тя е принудена от своя вманиачен в балетното изкуството хореограф Лермонтов да избира между мъжа, когото обича и танца, защото, според Лермонтов, танцьорка, която се осланя на преходни страсти като любовта, никога не може да бъде велика танцьорка. За него балетът е религия, която изисква пълна отдаденост и жертви. Раздвоена между човешката любов и любовта към танца, мис Пейдж не издържа и се хвърля под влак, като накрая моли любимия си да свали червените обувки. Филм, съдържащ много истини за танца и за живота, за изборите, които се налага да правим и последствията от тях, посочван от режисьори като Мартин Скорсезе като един от любимите им филми за всички времена. Филмовата интерпретация на приказката за червените обувки ме наведе на мисълта за стремежа към съвършенство, перфекционизмa като вид суета. А когато танцьорите казват, че "танцуват за публиката", реално те не танцуват ли за любовта и уважението на тази публика, което само по себе си е потребност, изцяло служеща на ласкателството на собственото Аз. Поглежда се към танца и изкуството като израз на нарцисизъм, като поглъщащи всички човешки усилия и където няма място за друга любов. Само от фанатизма се ражда гениалност.

Филмът е наскоро пресъздаден от Secret Cinema, които дават възможност на публиката да се върне назад във времето, да преживее историята и да се впише в атмосферата на филма, като че ли всичко се случва реално. "Prepare to move and be moved." Жалко, че София не е Лондон. Малък поглед какво се случва там:

Червените обувки в днешно време са все по-ярки, все по-примамливи - червните обувки на кариерата, властта, високата обществена позиция, в които всеки се опитва да пъхне крака си, които в крайна сметка обсебват амбициите и поемат контрол над хората. И така, като кукли на конци, хората танцуват танца на червените обувки през целия си живот и могат само да са щастливци, ако изобщо забележат, че не правилните ценности диктуват живота им и поне за момент се измъкнат от задушаващите сатенени панделки на червените обувки. А какъв цвят са вашите обувки?

You're my everything

2010-12-28T00:26:00.001+02:00

EVOLution

2010-11-28T23:08:00.001+02:00

vinyl record

first edition in 1946

first death in 1991

resurrection since 2005

audio tape

born in 1961

killed by the compact disc

compact disc

born in 1981

killed by the mp3

mp3 (MPEG 1/2 Audio Layer 3)

born in 1991

still alive

my relationship

born in 2003

first death in 2004

resurrection since 2010

"Не вярвам в намирането на перфектния човек, но вярвам в еволюцията на връзките. Трябва да даваме шанс на връзките, иначе няма да знаем какво е можело да излезе от тях. Жените днес правят точно обратното. Казват, че им липсва време, че могат да преценят нещата с един поглед, че знаят какво искат... Аз не съм много сигурна в това."

Вярвах, че мога да преценя нещата с един поглед и че знам какво искам. Вярвах в намирането на перфектния човек и не вярвах в еволюцията на връзките. Сега вярвам в историята на винила.

FCUK

2010-11-01T17:58:00.000+02:00

Why do men come? И какво е come? Кой е Испания? Защо е Хитлер? Кога е прав? Къде беше онзи приведен и побелял старец, когото наричах татко, когато въртележката се повреди? Parlez en anglais, за бога, je ne parle pas français. И аз не говоря френски.
Пф, и всичко това няма значение, защото това е The Woman.
She is knowing we are looking.

Жената знае, че я гледаш, когато не трябва. Жената знае, че когато трябва да я гледаш, гледаш други жени.
На мъжа не му пука какво знае жената. He likes his trousers very much.

2010-10-06T02:48:00.000+03:00

"There are songs that make us want to dance, songs that make us want to sing along, but the best songs bring you back to the moment you first heard them and once again break your heart."

Going 21

2010-09-14T20:40:00.000+03:00

They only want you when you're seventeen.
When you're 21, you're no fun..
Добре, че се намериха мили приятели да ми го напомнят :)

2010-09-11T05:08:00.000+03:00

five AM
out again
triangle walks

getting a feeling
maybe i will dream again
having that feeling
when there's no one awake

can i come over? i need to rest
lay down for a while
disconnect
the night was so long
the day even longer
lay down for a while
recollect

Summer's over

2010-09-10T03:27:00.000+03:00

Изплъзна ми се за секунди плажното.. усмихнато.. августовско.. звездно..морско.. усещане. Лятото свърши, а аз се преместих малко по на север и малко по на дъжд, на малко по-интересно място и с малко или много повече нови хора. За пръв път при първите признаци на есен не съм се разплула в леглото с чай, книга или много филми.
За всички, които пък са направили точно това:
"Стани и влез в живота си - така си казвам. Нищо че те боли глава. Че си се разляла в това легло. Не можеш да го прекараш легнала, да се преструваш, че си в него, а той, за живота ти става дума, да се изсулва полека. Няма да те спасят никакви книги. Ставам." (В.З.)
Ставам и аз, и влизам в есента, този път с кеф.

2010-08-16T21:56:00.000+03:00

лято
едър пясък
ситен пясък
все в гъз.

via dzen

Ever since

2010-08-06T18:13:00.001+03:00

Откакто те срещнах, нищо не е същото, най-вече аз.

July doing its BEST

2010-07-24T16:18:00.004+03:00

July 2010. It can't get any worse.
But it will do its best.

NOW even MORE EXTRAS -

every day FREE OVEN (when you go outside)!!

Сесия по време на световно > любов по време на холера. Но ако съм си помислила, че това е лошо, не съм познала. Още има накъде - например да останеш в столицата за стаж през юли и "уча, заспивам" да се превърне в "ходя на работа", а за частта "заспивам" почти да не остава време. Не че се съм се разработила кой знае колко.. Но освен че събирам тен на терасата на офиса вместо на морето, навън е фурна, а за капак пътят до работа е около час и дори вече имам белег на ръката от изминаването му, защото някой е счел за изключително уместно пътните лампи по тротоара да са увити с тел (!?)

В крайна сметка , когато нещата няма накъде по-зле да отидат, започваш да гледаш от смешната страна на всичко, което доскоро те е ядосвало. Тази стратегия работи и в рекламата - пионер е амстердамският Hans Brinker Hotel. През 1996 собственикът на хостела се обърнал към съвсем новата тогава рекламна агенция KesselsKramer а проблемът си личал отдалече - това бил най-гадният хотел ever, а клиентите съответно постоянно се оплаквали. KesselsKramer взели именно тази черта на хотела и я превърнали в характерна за него - започнали да градят имиджа му като най-лошия хотел на света. А след като си признаеш, че си възможно най-зле, няма как да има очаквания, които да не оправдаеш. Но те все пак ще се постараят!

Подозирам, че юли тази година е наел Кеселс Крамер..

2010-06-29T23:45:00.000+03:00

Уча, заспивам.. Уча, заспивам..

Plastiphilia

2010-06-24T14:34:00.004+03:00

want to make love to a mannequin.

I want to fuck it.

I want to suck it.

Megan Fox за Interview magazine.

LaLaLa

2010-06-16T01:02:00.000+03:00

I wanna dance like we used to
We're so lucky and so spoiled
You and I have such futile jobs
Let's stop acting like kings and queens

Разглезени сме и сме развалени. Купуваме си разни вещи, купуваме си дрехи и трупаме, трупаме всичко и то се превръща в един огромен товар, в една котва, която ни задържа и става все по-тежка. И се държим сякаш сме крале и кралици, които вечно ще царуват на тоя свят. Ама пушим и пием, и замърсяваме, и пресичаме на червено, и ядем, и се задавяме, и не се знае кога едно от тези неща ще ни убие.

И понякога ти се приисква да зарежеш всичко това, целия ред в обществото, да не се впрягаш за нищо, да се отдадеш на момента и да потанцуваш както някога, когато си бил малък и не си усещал срам, нужда от принадлежност, престиж или каквото и да било. As when it was pure, as when it was new.

2010-06-12T02:35:00.000+03:00

2010-06-12T02:33:00.002+03:00

Много ясно си спомням тази снимка, понеже си мислех, че ще умра в пустинята (Пустинята Шкорпиловци). Сега си мисля, че ще умра в София - в 10h вече е над 30 градуса, а към обяд вече се минава в друга скала. Който е измислил дрехите, не е живял в София през юни :^)

2010-05-25T05:24:00.000+03:00

Няколко неща, които се въртят в главата ми в 5 a.m.:
От тия обици много ме болят ушите, друго си е като ги свалих.
Не разбирам как така във Варна няма едно нормално заведение, което е денонощно. Извинете, град ли бяхме? Вторият/третият по големина? Shame. Затова пък в това, което намерихме, ни дадоха да си запалим цигара с нещо като горелка за крем брюле.
Като се прибера преди изгрев, гларусите крякат супер много и поне мен ме карат да се чувствам някак виновна, че се прибирам по това време. В София гларуси няма, ама има една птичка в квартала, дето искам да я поздравя с Bird song на Florence и машината (held him down, broke his neck tatat).
Като бях малолетна, ми беше по-забавно.
И най-важно:
Както имаш нещо, така може и да го нямаш.

Така. Сега ще прекъсна прякото предаване на мисли, за да поспя. Пък утре.. утре.

знаеш че щом настера е тук всичко е много добре

2010-05-23T14:31:00.001+03:00

Великан. Няма какво повече да добавя, освен да ви подканя да посетите последния му проект -LOV YOU

(...)

Отношението към момента е дефицит на радикално ориентирали се, решили да спасят миналото си или по-скоро да споделят разликата до абсолюта.

Жените страдат с удоволствие.

Нивото на звука варира. Визията е табу.

Резистенция на сцената срещу самата нея - това вече е забавно. Крайна смяна на стила, наложена насила, е решение.

Тоталитарно управление на личните нива и лошо отношение към псевдо познатите.

Anty purchase, street spoting, permanet show off.

(...)

Какъв е изводът? Къде е изходът, прощавайте?

FB страница на събитието

Papa Sven

2010-04-18T14:22:00.001+03:00

TEH LOVE of my life!!

Прощавам му, че се ожени за ръкавичарка
Прощавам му, че има дъщеря колкото мен от незнайно-коя-майка
Прощавам му, че се прегръща и целува с Ричи Хоутин

Прощавам му, че има брат цветар и dj-wanna-be брат, които не са и 1/10 готини колкото него

Прощавам му, че е спрял кокаина на 24 (кога ли е започнал), а

цигарите - на 37

Прощавам му, че днес е на 45

Прощавам му, че 'вижда' гласове или поне своя вътрешен

Ако ми падне обаче - няма да му простя.

Закуски

2010-04-17T02:23:00.003+03:00

Разхождам се днес и си хапвам панети, спирам пред витрината на един магазин за маркови очила и се заглеждам в нея понеже не мога да вляза дъвчейки курабийки. Забелязвам, че до мен стои мъж и също гледа витрината.

Той: Харесахте ли си нещо?
Аз: Ами не още... (отхапвам си курабийка)
Той: Харесайте си, да ви помогна ли с избора?
Аз: Вие да не ги продавате?
Той: Хаха, не, но имам пари да ви ги купя. Харесахте ли си?
Аз: А не, нищо не ми харесва...

Господинът пожела приятен ден, а аз си помислих за мис Голайтли и как в нашата реалност никой не би я оставил да си дояде закуската пред Тифани. А колкото и да са скъпи нещата зад витрината, на които се наслаждава, все пак имат някаква цена за разлика от ритуала на закуската -> безценен. И кога мъжете ще се научат, че не искаме бижута от Тифани - искаме закуски в Тифани, закуски в леглото, закуски на пода, закуски на масата (и закуската, и ние), а когато са нежелани - просто да не ни прекъсват закуската, МОЛЯ.

КАРРЕТТА

2010-04-15T02:17:00.001+03:00

Диригентът - David Carretta (дa не се бърка с David Guetta!!#!, както и с Vendetta и други подобни льольовци)

Мястото - Дебаркадер (което ми звучи като пиян магьосник да казва Aбра Kадабра, но това по-скоро е в плюс)

Събитието - ако проследите линка към което, ще решите че съм се объркала, понеже Карета изобщо не фигурира в описанието. Оплакването тук, за да не се оплаквам и аз. Явно организаторите просто си познават публиката, на която дори ветеран като Карета е слабо известен.

На 2:32 започва да ми влиза под кожата, все едно върху мен са пуснали иглата на грамофона.
Та.. смятам да се дехуманизирам на Карета и ако никой не поиска да дойде с мен (а засега никой не иска), ще прилагам SHOCK TREATMENT!!!

A Carnevale Ogni Scherzo Vale

2010-04-14T23:50:00.001+03:00

Carnival - етимологията се свързва с двата латински корена - carno (месо) и vale (сбогуване). Значението на думата е "освобождаване от плътта" или "премахване на месото", защото след празника започват пости.

Аз лично го разбирам по два начина: първо - освобождаване от месото като се пости и второ - освобождаване от плътта, твоята собствена. Всъщност тялото, което имаме, е едно ограничение, което не можем да прекрачим и към което сме обвързани. Постоянно полагаме някакви усилия заради него. Ако ми дадат другo тяло за един ден нито ще му щадя черния дроб, нито белия, нито пък ще имам някакви задръжки в поведението, защото никой няма да ме разпознае на другия ден и да ме съди с погледа на будната съвест. Изобщо нашият образ е най-големият компромат. Затова маските са определено един от фетишите ми. Маската е едно от малкото средства, което до известен смисъл ни избавя от собствения ни физически образ и ни позволява да разгърнем потенциала на останалото, което е вътре в нас и сякаш стои затворено в бутилка с тапа (нещо като teh ultimate обяснение, което даде Джейкъб за острова в Lost :facepalm:). А това което потискаме вътре в нас -> чичко Фройд знае най-добре. Маската позволява анонимност, прекрачване на граници, излизане извън себе си, а както казва Виргиния З. "Купонът зависи от хората и от тяхната способност да забравят своята идентичност."

P.S. Лъвската маска, която си присвоих от друга снимка, почти се е превърнала във втората ми идентичност, ако някой ми намери истинска такава, ще го обичам вечно :)

LAZERTiTS…some say they’re magic.

2010-03-25T23:25:00.000+02:00

LAZERTiTS

WARNING: ALWAYS use caution when admiring LAZERTITS. View at an angle. Protective eyewear recommended.

Factory girl

2010-03-20T19:51:00.000+02:00

От 23-ти до 30-ти март ще можем да видим Мерилин на Анди Уорхол в The Museum Gallery of Modern Art

Повод да напомня за една очарователна жена и негова най-голяма муза. Момчешки къса коса, черно и бяло райе, черен чорапогащник, неотменно с цигара в ръка - зад това може да стои единствено името Еди Седжуик. Тя има подчертано индивидуален стил и е била от хората, излъчващи вдъхновение и омагьосващи всички около себе си. Самата тя обаче бива омагьосана от Боб Дилън (който между другото ще бъде в София на 3-ти юни). А Боби прави каквото си иска. И за неприятна изненада на Еди се жени за плеймейтката Сара Лоундс. Несподелената любов и отношението на Уорхол към тази любов е причината още на 28 Еди да угасне (и, разбира се, наркотици, много наркотици..)

Животът й е изпълнен с различни драми, на когото му е интересно - препоръчвам филма Factory girl, където Еди е доста успешно превъплатена от Сиена Милър. Макар че Боб Дилън ми се стори прекалено лигав, филмът дава доста добра представа за Седжиук и живота във Фабриката - легендарното студио на Анди Уорхол. А това място със сигурност е било скандално.. огромно пространство, декорирано със сребърен станиол и сребърнa боя, център на бохемския живот през 60-те, където се е правело реално ВСИЧКО. Обмяна на лудост, наркотици, секс, снимали се експериментални филми, "изфабрикувало" се изкуство. Анди "искал да бъде като робот" и да превърне изкуството в стока. И въпреки че самият Анди ми е доста АнТи, не мога да не му призная заслугата за това развратно средище на алтернативни личности и безпогрешния му избор на музи. В крайна сметка Анди просто е отразявал сиянието на хора като Еди Седжуик, самият той ми се струва изключително комплексиран и неосъзнат тип. Именно затова е съвсем разбираем изборът на Еди да го напусне заради Дилън - човек с идеи и присъствие, изключително ярък образ, със сигурност разбил много женски сърца.

Eleven o'clockish

2010-03-13T13:18:00.001+02:00

When late morning rolls around and you're feeling a bit out of sorts, don't worry, you're probably just a little bit eleven o'clockish. -- Winnie the Pooh

Eleven! Направо съм си two o'clockish през уикенда. Освен ако някой от съседния блок не е решил да се ожени в 9h в неделя.. факт.. вече два пъти.. Или ако не ми се обади майка ми - както тази сутрин. И, да, определено съм неадекватна - напълних си порцеланова чаша с вода за чай и я сложих на котлона. Тотален автопилот. После четох на Зайо размислите за вселената и нищо не остана от водата. От третия опит се оправих с чая и сега искам такава закуска:

Where the wild things bulgARE

2010-03-12T00:18:00.000+02:00

Снимки на Estelle Hanania и кратко интервю с нея за френското VICE.

You were already gone to Switzerland and Austria, what are the differences you have noted with Bulgarian rituals?
In Bulgaria everything is more raw, more gray and brown, muddy and foggy, I loved it.

За пръв път си представям кукери и в главата ми звучи Fever Ray.

2010-03-09T21:55:00.000+02:00

Нямам приятел гей, искам да имам приятел гей.

В един магазин наскоро, хомо продавачът ме помоли да разгледа списанието, което носех, за да прецени дали да си го купи. Прелисти го и пусна няколко забавни коментара по темите. Тогава се замислих колко готини са гейовете, как мога да си говоря с тях за мъже, за мода и изобщо за всичко, което вълнува моя пол. И най-важното - отпада рисковият фактор приятелството с този човек да се превърне в терор, както ми се случва с последните хора от мъжки пол, с които се запознавам. Всеки момент очаквам да ми опрат пистолет в челото, а "няма да се отървеш толкова лесно" го чувам вече и на сън. Is terror the new flirting?! и аз да не съм разбрала? Me is not amused. |-(

Do you taste it?

2010-03-02T20:21:00.005+02:00

- Не знаеш ли каква е на вкус крушата?
- Не знам каква е на вкус крушата за теб.
- ... Сладка, сочна. Мека на езика. Зърнеста като захар, която се разтваря в устата.

***

п-р-а-с-к-о-в-а

оргомна и закръглена

(а-о-а)

до пръсване

п-р-с-к

хрупти нагризана от някой

случаен като лятото

(с леки изменения от оригинала на Г.Господинов - Фонетики)

2010-03-01T22:39:00.000+02:00

You've forgotten one thing - me.
What's wrong with you?
Nothing you can't fix.

Remember...

2010-02-28T22:25:00.000+02:00

1. Whoever comes are the right people.
2. Whatever happens is the only thing that could have.
3. Whenever it starts is the right time.
4. When it's over, it's OVER.

Последното.. Последното! Тъкмо се успокоиш с първите три и те зачукват с N4. Така и не можа да ми се набие в главата - over и enough липсват в речника ми. Тва надеждата е по-упорита и от хлебарката. Малко хора усещат кога е настъпил моментът да спрат да упорстват и да оставят нещо в миналото - и аз не съм един от тях. N4 трябва да ми го жигосат на челото, да ме накарат да изпиша тетрадка 100л с него, да го издълбая на камък. Счупеното си е счупено и не се лепи. Толкова.

Be somebody

2010-02-28T21:58:00.001+02:00

В дискотеката един чичак ми каза, че най-важното е една жена да има присъствие и че повечето мъже в днешно време са идиоти и не го осъзнават. Чичакът беше много потен, много очилат и много прав.

Присъствие - като на Одри Хепбърн в "Закуска в Тифани", като на Одри Тоту в "Безценно", като на Джъд Лоу във.. всичките му роли? примерно Алфи. То не се учи, не се купува, не се прави при пластичен хирург както някои други атрибути - или го имаш, или го нямаш. Пък най-често го нямаш. То е една особена аура на личността, излъчване на самоувереност, чар (както казва героинята на Тоту - charm is more improtant than beauty, you can resist beauty but you can't resist charm), да бъдеш някой - да присъстваш е така (е тва "е така" как го прихванах от софиянци е така..). Но хората с присъствеие, в частност - жените, все по-често отсъстват. Така че, чиче, мъжете не че са идиоти, просто нямат избор. И не само те.

P.S. Защо отдавна не съм виждала хартиени чадърчета в мелбите и коктейлите? Тия пластмасовите пръчки, дето ги ръгат сега, са повече от неприятни.

YO!

2010-02-18T22:51:00.000+02:00

LANDI. Vi$$er.

She's ya butterfly aiaiai.

She needs your protection.

Yo, NINJA, GO!

Fuck...

this is the coolest chica I've ever seen...

Lula Mae Golightly

2010-02-18T14:16:00.003+02:00

Малко закъснял и много мил подарък за 20-тия ми рожден ден. Чак сега имах възможност да завъртя точно този диск Frühstück bei Tiffany.

Много ми е любима героинята на Audrey - именно тези естествени, неподправени, освободени, по детски чаровни, ако щете наивни и объркани жени като нея, които впечатляват със своята непринуденост и които по-скоро биха се забъркали в неприятности, отколкото да те измъкнат от такива, са тези които преобръщат светове. Истинските мъже (под истински разбирам нормални, но тъй като те се срещат толкова рядко.. ) попадат в капана точно на онези луди жени, които имат нужда да бъдат спасени от самите себе си, които не можеш да затвориш, да накараш да останат. Real guys go for real down to Mars girls, yeah!

Всъщност ако трябва да имам нещо общо с един мъж, това трябва да е най-малкото вкусът ни за жени. А за мен лично една жена трябва да бъде две неща - да е с класа и да пази детето в себе си.

Така че, мили мои колежки, които сте кво да ви кажа.. рядко глупави..? , които сте решили, че за една уважаваща себе си дама "змия" било комплимент и чиито най-висши заключения намират израз в максимата "if you want to be rich, you have to be a bitch" -> каквото е вашето мнение за жените, такова ще имат и мъжете ви. Пък опазил бог от мъже с такова мнение. You better go down to Mars.

Хайку

2010-02-12T01:48:00.007+02:00

краят е начало
внимавай
къде свършваш

от тук

Liberté, égalité, fraternité

2010-02-07T18:42:00.000+02:00

... за градинските гномове.

Не звучи ли някак престижно да членуваш в Le Front de la Libération des Nains de Jardins! А всъщност - фронт за освобождаване на градинските Дядо Мразовци. Фронтът действа от 15 години и целта му е да върне градинските гномове там, където им е мястото - сред природата. Крадат гномове, взимат ги на пътешествие, снимат ги пред забележителности от цял сват и изпращат снимки на собствениците. Понякога ги връщат вкъщи, друг път просто ги оставят в компанията на други градински склуптури на гномове и жаби - например да гледат океана. На мястото на липсващия гном оставят бележка "Liberté, égalité, fraternité".

Макар че е доста по-стара, идеята става популярна покрай филма Amélie, където Амели Пулен изпраща на околосветско пътешествие градинския гном на баща си, чиято мечта е да обиколи света. Наскоро се подсетих за фронта от Up in the air, където бъдещи младоженци (вдъхновени от Амели) дават свой картонен образ на приятелите си и събират снимки от всички краища на света.

А сега виждам друга забавна алтернатива :)

Slave of my mind

2010-02-02T18:25:00.000+02:00

My all time favourite video, сякаш някой го е снимал специално за мен.
А понякога така ми се иска да хвана една ЕЙ ТАКАВА обувалка (3:10) и да овършея всичко, което ми се изпречи.

There's a question...

2010-01-31T17:18:00.000+02:00

кога от непросветен сън най-после ше се събудите? кифли. губите. в смисъл... печелите стихосбирка, ама от грубите.

Lady Dior Rouge

2010-01-31T01:39:00.003+02:00

Обожавам Марион Котияр. Всъщност Марион е най-голямата!
Искрено се радвам на всички нейни роли, а La vie en rose е веднъж! и ме разплака.

Сега се наслаждавам на Марион, заснета от Ани Лейбовиц за новия епизод на кампанията Lady Dior - Lady Rouge. Като добавка - песента The Eyes of Mars, изпълнена от самата Марион, записана и продуцирана от Franz Ferdinand (може да се чуе на официалния сайт, а също в тубата).

За рекламен подход марката е избрала кратки филми, първият от които e режисиран от Оливие Даан - режисьорът на La vie en rose, а втория ще режисира самият Линч. Докато до вчера киното правеше скрита (или не чак толкова) реклама, днес рекламата прави кино. А на мен ми е все по-трудно да й се съпротивлявам - ако Луи Гарел например рекламира бормашини, сигурно ще си купя...

No turning back

2010-01-27T23:57:00.000+02:00

Има някои минали моменти, към които никога няма да можем да се върнем, за които обаче не можем да спрем да се сещаме. Защото ни е било толкова хубаво и сме дали толкова много от себе си, и сме получили толкова много, сякаш смисълът на целия на живот се е събрал точно в тоя момент и сега се съмняваме, че някога друг път ще успеем да се почувстваме по същия начин ..или просто не искаме. Аз просто не искам.

All I know there's no time, there's no life, there is no turning back.

P.S. (офф топик)
Уча 5 минути, после 55 си мисля - оф, как не ми се учи, ебати...
После минавам само на - оф, оффф...
Ама как не ми се учи, ебати!

I, Amanda Lepore

2010-01-26T17:35:00.002+02:00

Демитри сигнализира, че на 2-ри феврурари специален гост в Ялта e Аманда Лепор. Oригинална идея за гост на този ден, може да им се признае, макар че Аманда е tranny, а не хомосексуална. И все пак - Аманда е класика. Всъщност няма по-добра икона от нея на нашето поколение, когато повечето момичета се опитват да заприличат на пластмасови кукли, а момчетата - на момичета. Сякаш е събирателен образ на всичките им стремежи.

Родена като Арманд Лепор, тя си прави повече операции и от българска фолкпевица, включително премахване на ребро, и в крайна сметка се превръща в Аманда. Работи като доминейтрикс, модел, хостеса, освен това е една от музите на LaChapelle, можем да я видим и в клипа на Sunglasses at night -> откачените се привличат . На мен винаги ми е била доста крийпи. И някак противоестествено ми е, че хората търсят забавление в извращенията. Напомня ми на времето, когато са затваряли недъгави хора в клетки и са ги мъкнели наред с цирковете, за да ги показват като атракция. Нищо не се е променило много. И тъй като за наше огромно съжаление Азис вече е мъж, а ние сме жадни за още "провокации", да посрещнем Miss Lepore!

40daydreaming

2010-01-20T02:26:00.000+02:00

Paris is burning

2010-01-18T15:00:00.002+02:00

На 23ти август 1944 Хитлер заповядал на командващия офицер на парижката крепост - Дитрих фон Холиц, да унищожи Париж: "The city must not fall into the enemy's hand except lying in complete debris." В навечерието на освобождаването на града, Хитлер гневено попитал по телефона: "Brennt Paris??" ("Is Paris burning?"). Фон Холиц, явно предчувствайки краха и искайки да излезе герой след края на войната, не изпълнява заповедта. Истината обаче е, че Париж наистина гори (имам Ladyhawke за свидетел), но по съвсем различен, свой начин, изпепелявайки всички съмнения във величието му.

Деси ме подсети, че преди известно време сънувах, че съм в Париж. Досега не бях сънувала конкретно място, на което никога не съм била, и при това сънят ми да е толкова really real! Не физически, но по всеки друг начин аз БЯХ там. Толкова истински сънувам само хората, които обичам. А любовта ми към този е голяма - той е шармантен, той е развратен, носи червена барета и яде синьо сирене, с него тангото е последно, а усещанията - за пръв път, диша свобода и издиша ограничения. И един ден ще му се отдам напълно, на този Вавилон, събрал толкова хора и енергии.

Любовта към Париж НЕ е преекспонирана - за тези, които си го помислиха, и освен това никога няма да е démodé. Тя трябва и се преоткрива постоянно. Paris is the new Paris. And I love it.

I am not so sorry to report: dear Paris is burning after all!

***

На видеото - Annie Clark a.k.a St. Vincent - препоръчвам и това, и това , заслужава си и е ааадски красива.

Из "Духless"

2010-01-18T01:36:00.000+02:00

С теб сме много различни, разбираш ли?

Аз не гледам "Бригада", не обичам руския рок и нямам компактдиска на Серьога от "Бавареца". Аз чета Уелбек и Елис, гледам стари филми с Марлен Дитрих и пощурявам от италианските дизайнери. И похарчих първите си пари, които спечелих, не за някое БМВ на четири години, както правят пичовете, а за да отида до Париж. И ти никога няма да разбереш това, защото живееш така, както са живели родителите ти и родителите на твоите родители. Най-важното е да имаш жена, да имаш деца и всичко да ти е като при хората. В неделя да ходиш на гости при съседите си, в понеделник да си гасиш махмурлука в службата, в събота да отиваш в някой голям магазин с цялото семейство и за цял ден все едно си в Лувъра. При ВАС е прието така. И аз никога няма да разбера и да приема това (...) А за да ме разбереш по-добре, ще ти го кажа направо: всичко това дори е извън границите на моите разбирания, както за теб е неразбираемо, че късите мъжки чорапи са смъртен грях.

- В такъв случай какво правиш тук? - изсъска той озлобено. - В тази страна половината народ е такъв. И НИЕ, както казваш ти, сме повече от ВАС.

Аз ли какво правя тук? Аз живея тук, работя тук, любя жени тук, забавлявам се тук. А най-важното е, че много искам всичко тук да се промени. Да няма нужда да даваш пари на катаджията, да има хубави пътища, митничарите да не изсипват куфарите на пристигащите от Милано, чиновниците да не се асоциират с крадците (...) Но на този етап си прекарвам времето с такива мошеници като теб, давам рушвети на доставчиците, каня на обед чиновници, ходя в "Галерия", въпреки че искам да седя в "Costes" (...) Зная, че на по-голямата част от населението всичко това му е през кура и че си живее съвсем комфортно с онези персонажи, с онези явления и социални фактори, които аз не бих искал да виждам по никое време и на никаква географска ширина. (...) Аз не искам да живея в свят, където всичко се случва, "защото така е прието". И не искам да бъда като теб. Или пък децата ми да бъдат като теб.

Only you

2010-01-17T00:21:00.000+02:00

'cause I'm the one they would replace
for another face and an empty soul
I'm the one they would replace
'cause I have no grace..

but I'm the one that you wouldn't replace,

ONLY YOU

there's
only you...

My First Dic.. tionary

2010-01-14T12:38:00.002+02:00

Като малка имах английски речник с картинки, който много обичах. Майка ми не обичаше, че го обичам, защото от любов го "разкрасявах" с черен маркер.

С този блог преоткрих любовта си към детските картинни речници, enjoy.

Truth is: I was inspired by a dusty old children’s dictionary I came across in a charity shop. Something about its determination to present life in the simplest of terms got me thinking about how life just ISN’T simple – it isn’t clear-cut or straightforward. (via paulseldman)

SNAFU

2010-01-12T15:27:00.000+02:00

Situation Normal: All Fucked Up

"Ситуацията не е курва и не можеш да я купиш за триста долара. Тя или възниква, или не."

Тогава защо винаги я преебаваме?

V.

2010-01-10T11:18:00.001+02:00

Егати якото - мацката тагва с червило. Неиздържала. Невъздържала. И аз така като слушам Vitalic... Ей сега слагам червилото и отивам да разнеса отровата из София.

Signs

2010-01-05T01:27:00.000+02:00

Не е трудно да разпознаваме знаци в нещата, които ни заобикалят - понякога знаци, понякога табели, които направо те перат през очите. Като имена, изписани с големи, червени, неоново-крещящи букви по покривите на масивни сгради, разчитащи се въпреки немалкото разстояние, няколко огради, един ред дървета, прозореца на колата и камерата на телефона, няпомнящи ми за притежателите им.

В автоцентър "Жижо" обаче са помислили и за тези, които искат да имат нови гуми (...)

Ами в автоцентър Жижо като мислят толкова, да вземат да ми измислят една среща с него, пък от мен новите гуми!

Volo, ergo sum.

2010-01-05T00:28:00.002+02:00

Sogno nel cassetto означава несбъдната мечта, мечта "в кутия". Дали мечтата трябва да бъде държана в кутия, да си остане съкровено желание, дали не губи очарованието си, когато се превърне в действителност?

Защото именно недостижимостта придава красота на мечтите и ги отличава от целите, които са само попътни гари към осъществяването на мечтите ни. Както когато се вълнуваме преди пътуване или важно събитие и всъщност вълнението и тръпненето в очакване далеч надминават по сила самото събитие, така е и с желанието ни да сбъднем мечта.

Същото важи при отношенията между мъжете и жените (да си дойдем на думата) - най-дълбоко, най-истинско е желанието ни да се доближим до някого. Самият контакт, докосването, нищо не може да се сравни с привличането преди това. Тръпката, страстта често се дължат именно на това, че има нещо неизживяно. И именно това, а не случването на нещата, ни кара да полудяваме.

А да желаеш нещо забранено, недостижимо - няма по-силно усещане. Някак приятно неудовлетворение, че нещо ти липсва и не можеш го постигнеш. What you can't have, you can't resist. И въпреки това не спираш да се опитваш, защото нека не се лъжем - невъзможни неща НЯМА.

И ако съм разбрала нещо за себе си и мъжете, то е че по правило си избирам невъзможните от тях. А тези, които избират мен, обикновено ме губят още в същия момент - как да ги пожелая, след като ми показват, че вече ги имам? Аз искам това, което нямам. А след като го получа, искам нещо друго. Непостоянна съм, нещата и хората ми омръзват бързо, постоянно ми трябва нещо ново (НЯКОЙ нов), към което да се стремя, a това не винаги е добре, но пък винаги е факт. Volo, ergo sum.

Maine de Biran took as his starting-point a psychological fact, the reality of conscious effort. The self is active rather than speculative; the self is action or effort— that is to say, the self is, fundamentally and primarily, will. For the Cartesian formula Cogito, ergo sum, De Biran proposed to substitute that of Volo, ergo sum.

Един вид - искането му е майката. То е двигателят. Искайте, мечтайте, стремете се, надмогвайте себе си и не се задоволявайте с нищо! Това е. И ако се чудите какво искат жените, жените просто ИСКАТ! Дайте им какво да искат.

2009-12-30T21:28:00.001+02:00

Иска ми се да превъртя годината и да я изживея отново.
Аз пак да танцувам
и пак да те искам,
и пак да е лято за нас.
Припомням си много неповторими моменти, но и непоправимите грешки, които направих. И бих дала всичко, ако не да ги поправя - да ги направя пак!
И пак да съм луда
и пак да сме луди,
и пак да е лято за нас.

Искам, чакам нощта.
Има ли начин сега
тя да ни върне ...назад.

А на тези, които виждат нещо по-добро в 2010 - весело посрещане на новата година!

Визуализация

2009-12-27T21:21:00.001+02:00

А аз чакам да изгрее слънце от изток.

The bride wore black

2009-12-27T03:36:00.011+02:00

Дълго си търсих бяла рокля за коледното парти в по default черния бар. Оказа се като търсенето на бялата лястовица, само дето за бяла лястовица шансът е по-голям. Където и да влезеш, те поглъща черна дупка от черни дрехи и единственото бяло петно са тривиалните бели ризи.

В крайна сметка СИ Я намерих, случайно минавайки покрай една витрина, и СИ Я сложих (пък!). Бяла рокля, бели обувки, бели перли. Tout blanc. И постоянно имах усещането, че хората ме гледат. Чак да съм толкова хубава, не съм, та бялото явно им вадеше очите. Някои извръщаха поглед като срещнат моя, с други се гледах дълго, усмихвах се или направо се разсмивах - в различни етапи от вечерта. Та гледам си така един човек и той ме гледа, накрая се приближава и ме пита: Извинявай, ти булка ли си? Шах. Примигнах два пъти и разбира се, булка съм, казвам. Хванах под ръка най-близкия до мен мой познат и разправям как днес сме се оженили. Въпросният човек пък този ден имал рожден ден. Това за разлика от моята история обаче беше достоверно, съдейки по това колко настойчиво искаше да ми пробута личната си карта. Предложи догодина да направим купон заедно, всеки по своя повод.

Ще направим, как няма да направим. Пък и аз като нищо можеше да съм булка, все пак коледното ми послание към Желез би било Merry Christmas And Marry Me! Само че именно ако бях булка, нямаше да съм в бяло. Защото смятам нито сватбата ми, нито бракът ми да бъдат pop*, а да си булка в бяло Е pop.

- The perfect, ideal, successful marriage. It's no longer the preserve of the Church. The husband was burdened with responsibilities and the wife nagged. Now, weddings in advertising smile! They smile. On posters.

- On posters, of course. But why not take poster marriage seriously?

- Marriage... Pop marriage!

- Pop? That's the formula. For pop youth, pop marriage!

- But... what if the pop marriage doesn't work?

- Then you have to fix it like you would a car. The spouses are two workers in overalls bending over an engine to fix it.

- And in case of adultery what happens to the pop marriage?

- In that case, there are three or four workers.

- What about love? Is love pop?

- No. That's not. Love isn't pop.

- Love isn't pop. So what is it?

- The workers retire to a secret flat, take off their overalls and become men and women again and make love.

- You're wonderful.

- It's the dress that makes the bride.

[Last Tango in Paris]

Fever

2009-12-24T04:34:00.000+02:00

Самовзривих се. И между песните разбих се. И главата си разбих, ама буквално. В един зид, без да искам. Желез... знаеш. НАЛИ ЗНАЕШ!

Back home

2009-12-21T02:18:00.001+02:00

Днес най-после се добрах до Варна след 8-9 часа, сгъната повече и от йога заради тесните седалки на Биомет. Добре че поне жената до мен не беше от хората, които освен своята, заемат и твоята седалка до половината, а към края на пътуването толкова са се разплули, че неизбежно си заприличал на фототапет. Навън - студ, сняг, бели мечки, но на мен ми беше топло, даже ГОРЕЩО, от мисълта че се прибирам, а и в голяма степен заради Аштън Къчър в Спасителен отряд, който вървеше по тв.

Прибирането далеч не беше като миналата година по същото време, когато на връщане към Варна се влюбих от пръв поглед (при мен вероятността това да се случи с реален човек граничи с нулата, с отрицателни стойности) в един от пътниците в самолета. Който пътник не се реших да заговоря, който пътник обаче случйно засякох два дни след това в дискотеката след 2 чаши вино, а може би бяха повече, след които чаши вино никой вече не можеше да ме спре да говоря, което се оказа напразно, понеже човекът живеел достатъчно далеч от тук и си имал приятелка от достатъчно дълго време, на която приятелка пожелавам по-малко срещи с хора с развратна душа като моята. Но всичко това, естествено, не го знаех от първия поглед. Жижо, mon amour interdit, ще се радвам да те видя и тази Коледа !

Най-важното е, че по Коледа наистина нещата се случват на магия, че Коледата във Варна е красива, а да си вкъщи е хубаво!

***

2009-12-17T16:34:00.008+02:00

Какво става, когато джуджетата видят Снежанка гола? -> 7up. С това джуджетата подкрепят едноименния продукт на Pepsi със седем ...гласа, отмъщавайки на конкуренцията - Coca-Cola, че създала съвременния Дядо Colеда и им развалила приказката. Снежанка вече предпочитала да бъде Държанка на стареца с луксозната шейна и многото подаръци , отколкото да разчита на принца на белия кон, дето я се появи, я не. Мащехата, останала без приказка, си направила собствено шоу по btv - Огледала. А ние - любителите на модерни приказки, ще пием по една студена количка и ще се порадваме на новите герои, по-развратни от всякога.

Oh oui, Louis!

2009-12-14T02:21:00.001+02:00

Искам да заявя... че съм трули, мадли, дийпли, форевър енд евър ин лов с френския актьор ЛУИ ГАРЕЛ! Няма друг такъв по френски неустоим, болно красив мъж!!! В него има нещо странно, романтично, жестоко, ... в него има ВСИЧКО. За пръв път го гледах в The dreamers на Бертолучи, след това ме довърши с La belle personne и мюзикъла Les Chansons d'Amour на Кристоф Оноре, в последния от които се явява и изпълнител - ако оставаше нещо непоказано в The dreamers (а там малко неща остават скрити), то това беше прекрасният му глас, който окончателно ме убеди, че Гарел е НЕЧОВЕК.

Почти всички в семейството му се занимават с кино - баща му е известен фрeнекси актьор и режисьор, и това определено му дава солиден старт, но ТОЙ без друго е ДИАМАНТът в семейството. Актриса е и приятелката му - Валерия Бруни Тедески, която е... wait for it... 19 години по-голяма от него! (!!!) Oсиновила e африканско бебе.. (!!!) И е сестра на Карла Бруни, която пък е първа дама на Франция.. (!!!!) След първоначалния шок, че ходи с жена на годините на майка си, си мисля, че да имаш връзка с по-възрастна жена е индикация за зрялост. Излиза, че няма за какво да му се разсърдя... и не ми остава нищо друго освен да си изтегля всички останали филми с негово участие и да си припявам това:

Ботушки

2009-12-13T18:59:00.000+02:00

Все още ни делят няколко дни до потропването на червените ботушки на Дядо Мраз, но затова пък винаги е време да потропнем в такт с малките ботушки на Виктория Хескет a.k.a Little boots. Освен самата Виктория зад псевдонима се крият още "piano, moog, 3 korgs, tenorion, stylophone, lots of tea...". Не знам дали тайната е в многото чай, но в дебютния й албум от тази година - Hands, почти няма слаба песен. И макар че в началото бях малко скептично настроена, сега тя ми е една от любимите електро-поп дами, които изгряха тази година, и си я слушам с кеф.

Masks.

2009-12-11T00:50:00.000+02:00

You can find them in any home. Some are used once a year to scare the neighbours, some are needed for the occasional chore, some are applied any other thursday. Then there is a kind of masks some people wear every day - it's a friendly smile designed to hide the most wicked of intentions.

Carousel на Адам Берг ни дава възможност да се огледаме на 360° и ако умеем да се вглеждаме в детайлите - да различим врага, свалил обичайната маска и сложил по-страшната такава - маската на един от нас.

Everyone wears some kind of mask. You must look closer to find the truth that lies beneath.

Out of the frame

2009-12-05T22:41:00.000+02:00

Животът е като картина в рамка, където всеки заема предназначеното му място, живее по предначертания му от художника начин. Ще живеем истински едва когато преодолеем рамката и се научим да бъдем художници на собствената си картина. Когато спрем да виждаме нещата такива, каквито са, и да питаме защо и започнем да мечтаем за нещата такива, каквито не са били, и попитаме - защо не.

Twenty years from now you will be more disappointed by the things that you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover.
-- Mark Twain

Безвук

2009-12-01T19:47:00.000+02:00

People speak small talk

Strangers you get on my nerves

Oh... Pollution of the mind
Let's be deaf and blind sometimes
Oh... Pollution of a Human kind
Let's be deaf and blind

Please, take, a shower of silence

Понякога, когато съм сред хора, отчаяно искам да натисна MUTE. Да не слушам как произволна леля преживява като лична драма какво станало в "Перла" (мъчно можеш да разбереш, че не става въпрос за собственото й семейство, но когато дъщерята забременява от брата на чичото на лелята, е време да се усъмниш) или как момиче на не повече от 13, говори на език , трудно постижим дори за ъндърграунд-рапър-бивш-затворник, дето би ни е?ал на всички п?тките майни. Също - не държа да съм съпричастна към чужди телефонни разговори, small talks and shit.

People, try to STFU for a minute. Silence is the new noise .

В тази връзка - Enjoy the silence на Depeche e гениална. Тишината може да каже много повече от хиляди думи. И за разлика от тях - не може да ни излъже. Стига да умеем да се вслушваме в нея. А понякога, да я нарушиш си е направо кощунство.. "Cecile.. This is what I call "quiеt time", when we reflect on what we've done." (Раян Филип, за теб бих положила и доживотна клетва за мълчание!)

И за накраЙ - да помълчим с Миа Уолъс без да ни е неудобно:

Геният

2009-11-27T00:08:00.000+02:00

Кръстниците на блога, Il Genio, са двама неповторими сладури. Alessandra Contini и Gianluca De Rubertis - и двамата италианци по произход, сякаш са дошли от друго време, за да ни припомнят красотата на френските шансони (La Patheque). Нямаше как да не ми станат симпатични, освен с приятния инди-електро-поп - и с ретро визията си. И са поп, и са порно.

Konichiwa, bitches!

2009-11-25T00:01:00.000+02:00

T. hates you all.

A few things I’ve learned on my travel through this crazy little thing called life.

One, a morning of awkwardness is really far better than a night of loneliness. Two, I probably won’t go down in history and won’t go down on your brother either, but I will easily go down with the disease called ‘love’ and then… go down on someone’s brother eventually. And three, after I’ve been down there it might be nice to hear some words of kindness. I’m not talking about the tree-word-phrase or anything. Just something to remind me that pursuing fulfillment of senses doesn't make us completely emotionless .

Unfaithfully yours, T.

The original quote and more - here.