Няколко неща, които се въртят в главата ми в 5 a.m.:
От тия обици много ме болят ушите, друго си е като ги свалих.
Не разбирам как така във Варна няма едно нормално заведение, което е денонощно. Извинете, град ли бяхме? Вторият/третият по големина? Shame. Затова пък в това, което намерихме, ни дадоха да си запалим цигара с нещо като горелка за крем брюле.
Като се прибера преди изгрев, гларусите крякат супер много и поне мен ме карат да се чувствам някак виновна, че се прибирам по това време. В София гларуси няма, ама има една птичка в квартала, дето искам да я поздравя с Bird song на Florence и машината (held him down, broke his neck tatat).
Като бях малолетна, ми беше по-забавно.
И най-важно:
Както имаш нещо, така може и да го нямаш.

Така. Сега ще прекъсна прякото предаване на мисли, за да поспя. Пък утре.. утре.