Закуски

Разхождам се днес и си хапвам панети, спирам пред витрината на един магазин за маркови очила и се заглеждам в нея понеже не мога да вляза дъвчейки курабийки. Забелязвам, че до мен стои мъж и също гледа витрината.

Той: Харесахте ли си нещо?
Аз: Ами не още... (отхапвам си курабийка)
Той: Харесайте си, да ви помогна ли с избора?
Аз: Вие да не ги продавате?
Той: Хаха, не, но имам пари да ви ги купя. Харесахте ли си?
Аз:  А не, нищо не ми харесва...

Господинът пожела приятен ден, а аз си помислих за мис Голайтли и как в нашата реалност никой не би я оставил да си дояде закуската пред Тифани. А колкото и да са скъпи нещата зад витрината, на които се наслаждава, все пак имат някаква цена за разлика от ритуала на закуската -> безценен. И кога мъжете ще се научат, че не искаме бижута от Тифани - искаме закуски в Тифани, закуски в леглото, закуски на пода, закуски на масата (и закуската, и ние), а когато са нежелани - просто да не ни прекъсват закуската, МОЛЯ.