Из "Духless"

С теб сме много различни, разбираш ли?

Аз не гледам "Бригада", не обичам руския рок и нямам компактдиска на Серьога от "Бавареца". Аз чета Уелбек и Елис, гледам стари филми с Марлен Дитрих и пощурявам от италианските дизайнери. И похарчих първите си пари, които спечелих, не за някое БМВ на четири години, както правят пичовете, а за да отида до Париж. И ти никога няма да разбереш това, защото живееш така, както са живели родителите ти и родителите на твоите родители. Най-важното е да имаш жена, да имаш деца и всичко да ти е като при хората. В неделя да ходиш на гости при съседите си, в понеделник да си гасиш махмурлука в службата, в събота да отиваш в някой голям магазин с цялото семейство и за цял ден все едно си в Лувъра. При ВАС е прието така. И аз никога няма да разбера и да приема това (...) А за да ме разбереш по-добре, ще ти го кажа направо: всичко това дори е извън границите на моите разбирания, както за теб е неразбираемо, че късите мъжки чорапи са смъртен грях.

- В такъв случай какво правиш тук? - изсъска той озлобено. - В тази страна половината народ е такъв. И НИЕ, както казваш ти, сме повече от ВАС.

Аз ли какво правя тук? Аз живея тук, работя тук, любя жени тук, забавлявам се тук. А най-важното е, че много искам всичко тук да се промени. Да няма нужда да даваш пари на катаджията, да има хубави пътища, митничарите да не изсипват куфарите на пристигащите от Милано, чиновниците да не се асоциират с крадците (...) Но на този етап си прекарвам времето с такива мошеници като теб, давам рушвети на доставчиците, каня на обед чиновници, ходя в "Галерия", въпреки че искам да седя в "Costes" (...) Зная, че на по-голямата част от населението всичко това му е през кура и че си живее съвсем комфортно с онези персонажи, с онези явления и социални фактори, които аз не бих искал да виждам по никое време и на никаква географска ширина. (...) Аз не искам да живея в свят, където всичко се случва, "защото така е прието". И не искам да бъда като теб. Или пък децата ми да бъдат като теб.