Назад

Иска ми се да превъртя годината и да я изживея отново.
Аз пак да танцувам
и пак да те искам,
и пак да е лято за нас.
Припомням си много неповторими моменти, но и непоправимите грешки, които направих. И бих дала всичко, ако не да ги поправя - да ги направя пак!
И пак да съм луда
и пак да сме луди,
и пак да е лято за нас.

Искам, чакам нощта.
Има ли начин сега
тя да ни върне ...назад.

А на тези, които виждат нещо по-добро в 2010 - весело посрещане на новата година!

Визуализация

А аз чакам да изгрее слънце от изток.

The bride wore black

Дълго си търсих бяла рокля за коледното парти в по default черния бар. Оказа се като търсенето на бялата лястовица, само дето за бяла лястовица шансът е по-голям. Където и да влезеш, те поглъща черна дупка от черни дрехи и единственото бяло петно са тривиалните бели ризи.

В крайна сметка СИ Я намерих, случайно минавайки покрай една витрина, и СИ Я сложих (пък!). Бяла рокля, бели обувки, бели перли. Tout blanc. И постоянно имах усещането, че хората ме гледат. Чак да съм толкова хубава, не съм, та бялото явно им вадеше очите. Някои извръщаха поглед като срещнат моя, с други се гледах дълго, усмихвах се или направо се разсмивах - в различни етапи от вечерта. Та гледам си така един човек и той ме гледа, накрая се приближава и ме пита: Извинявай, ти булка ли си? Шах. Примигнах два пъти и разбира се, булка съм, казвам. Хванах под ръка най-близкия до мен мой познат и разправям как днес сме се оженили. Въпросният човек пък този ден имал рожден ден. Това за разлика от моята история обаче беше достоверно, съдейки по това колко настойчиво искаше да ми пробута личната си карта. Предложи догодина да направим купон заедно, всеки по своя повод.

Ще направим, как няма да направим. Пък и аз като нищо можеше да съм булка, все пак коледното ми послание към Желез би било Merry Christmas And Marry Me! Само че именно ако бях булка, нямаше да съм в бяло. Защото смятам нито сватбата ми, нито бракът ми да бъдат pop*, а да си булка в бяло Е pop.

*

- The perfect, ideal, successful marriage. It's no longer the preserve of the Church. The husband was burdened with responsibilities and the wife nagged. Now, weddings in advertising smile! They smile. On posters.

- On posters, of course. But why not take poster marriage seriously?

- Marriage... Pop marriage!

- Pop? That's the formula. For pop youth, pop marriage!

- But... what if the pop marriage doesn't work?

- Then you have to fix it like you would a car. The spouses are two workers in overalls bending over an engine to fix it.

- And in case of adultery what happens to the pop marriage?

- In that case, there are three or four workers.

- What about love? Is love pop?

- No. That's not. Love isn't pop.

- Love isn't pop. So what is it?

- The workers retire to a secret flat, take off their overalls and become men and women again and make love.

- You're wonderful.

- It's the dress that makes the bride.

[Last Tango in Paris]

Fever

Самовзривих се. И между песните разбих се. И главата си разбих, ама буквално. В един зид, без да искам. Желез... знаеш. НАЛИ ЗНАЕШ!

Back home

     Днес най-после се добрах до Варна след 8-9 часа, сгъната повече и от йога заради тесните седалки на Биомет. Добре че поне жената до мен не беше от хората, които освен своята, заемат и твоята седалка до половината, а към края на пътуването толкова са се разплули, че неизбежно си заприличал на фототапет. Навън - студ, сняг, бели мечки, но на мен ми беше топло, даже ГОРЕЩО, от мисълта че се прибирам, а и в голяма степен заради Аштън Къчър в Спасителен отряд, който вървеше по тв.

     Прибирането далеч не беше като миналата година по същото време, когато на връщане към Варна се влюбих от пръв поглед (при мен вероятността това да се случи с реален човек граничи с нулата, с отрицателни стойности) в един от пътниците в самолета. Който пътник не се реших да заговоря, който пътник обаче случйно засякох два дни след това в дискотеката след 2 чаши вино, а може би бяха повече, след които чаши вино никой вече не можеше да ме спре да говоря, което се оказа напразно, понеже човекът живеел достатъчно далеч от тук и си имал приятелка от достатъчно дълго време, на която приятелка пожелавам по-малко срещи с хора с развратна душа като моята. Но всичко това, естествено, не го знаех от първия поглед. Жижо, mon amour interdit, ще се радвам да те видя и тази Коледа !

     Най-важното е, че по Коледа наистина нещата се случват на магия, че Коледата във Варна е красива, а да си вкъщи е хубаво!

***

Какво става, когато джуджетата видят Снежанка гола?  ->  7up. С това джуджетата подкрепят едноименния продукт на Pepsi със седем ...гласа, отмъщавайки на конкуренцията - Coca-Cola, че създала съвременния Дядо Colеда и им развалила приказката. Снежанка вече предпочитала да бъде Държанка на стареца с луксозната шейна и многото подаръци , отколкото да разчита на принца на белия кон, дето я се появи, я не. Мащехата, останала без приказка, си направила собствено шоу по btv - Огледала. А ние - любителите на модерни приказки, ще пием по една студена количка и ще се порадваме на новите герои, по-развратни от всякога.

Oh oui, Louis!

Искам да заявя... че съм трули, мадли, дийпли, форевър енд евър ин лов с френския актьор ЛУИ ГАРЕЛ! Няма друг такъв по френски неустоим,  болно красив мъж!!! В него има нещо странно, романтично, жестоко, ... в него има ВСИЧКО. За пръв път го гледах в The dreamers на Бертолучи, след това ме довърши с La belle personne и мюзикъла Les Chansons d'Amour на Кристоф Оноре, в последния от които се явява и изпълнител - ако оставаше нещо непоказано в The dreamers (а там малко неща остават скрити), то това беше прекрасният му глас, който окончателно ме убеди, че Гарел е НЕЧОВЕК. 

    Почти всички в семейството му се занимават с кино - баща му е известен фрeнекси актьор и режисьор, и това определено му дава солиден старт, но ТОЙ без друго е ДИАМАНТът в семейството. Актриса е и приятелката му - Валерия Бруни Тедески, която е... wait for it... 19 години по-голяма от него! (!!!) Oсиновила  e африканско бебе.. (!!!) И е сестра на Карла Бруни, която пък е първа дама на Франция.. (!!!!)  След първоначалния шок, че ходи с жена на годините на майка си, си мисля, че да имаш връзка с по-възрастна жена е индикация за зрялост. Излиза, че няма за какво да му се разсърдя... и не ми остава нищо друго освен да си изтегля всички останали филми с негово участие и да си припявам това:

Ботушки

Все още ни делят няколко дни до потропването на червените ботушки на Дядо Мраз, но затова пък винаги е време да потропнем в такт с малките ботушки на Виктория Хескет a.k.a Little boots. Освен самата Виктория зад псевдонима се крият още "piano, moog, 3 korgs, tenorion, stylophone, lots of tea...". Не знам дали тайната е в многото чай, но в  дебютния й албум от тази година -  Hands, почти няма слаба песен. И макар че в началото бях малко скептично настроена, сега тя ми е една от любимите електро-поп дами, които изгряха тази година, и си я слушам с кеф.

Masks.

You can find them in any home. Some are used once a year to scare the neighbours, some are needed for the occasional chore, some are applied any other thursday. Then there is a kind of masks some people wear every day - it's a friendly smile designed to hide the most wicked of intentions.

Carousel на Адам Берг ни дава възможност да се огледаме на 360° и ако умеем да се вглеждаме в детайлите - да различим врага, свалил обичайната маска и сложил по-страшната такава - маската на един от нас.

Everyone wears some kind of mask. You must look closer to find the truth that lies beneath.

Out of the frame

Животът е като картина в рамка, където всеки заема предназначеното му място, живее по предначертания му от художника начин. Ще живеем истински едва когато преодолеем рамката и се научим да бъдем художници на собствената си картина. Когато спрем да виждаме нещата такива, каквито са, и да питаме защо и започнем да мечтаем за нещата такива, каквито не са били, и попитаме - защо не.

Twenty years from now you will be more disappointed by the things that you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover.
-- Mark Twain

Безвук

People speak small talk

Strangers you get on my nerves

Oh... Pollution of the mind
Let's be deaf and blind sometimes
Oh... Pollution of a Human kind
Let's be deaf and blind

Please, take, a shower of silence

Понякога, когато съм сред хора, отчаяно искам да натисна MUTE. Да не слушам как произволна леля преживява като лична драма какво станало в "Перла" (мъчно можеш да разбереш, че не става въпрос за собственото й семейство, но когато дъщерята забременява от брата на чичото на лелята, е време да се усъмниш) или как момиче на не повече от 13, говори на език , трудно постижим дори за ъндърграунд-рапър-бивш-затворник, дето би ни е?ал на всички п?тките майни. Също - не държа да съм съпричастна към чужди телефонни разговори, small talks and shit.

People, try to STFU for a minute. Silence is the new noise .

В тази връзка - Enjoy the silence на Depeche e гениална. Тишината може да каже много повече от хиляди думи. И за разлика от тях - не може да ни излъже. Стига да умеем да се вслушваме в нея. А понякога, да я нарушиш си е направо кощунство.. "Cecile.. This is what I call "quiеt time", when we reflect on what we've done." (Раян Филип, за теб бих положила и доживотна клетва за мълчание!)

И за накраЙ - да помълчим с Миа Уолъс без да ни е неудобно: